Дебели и стари дървета от Пирински регион, с магични и мистични истории, се състезават с чимшири и черници да представят България в европейски конкурс.

56-метров чинар на над 500 години. Впечатляващо, нали? Това е един от участниците в националната надпревара за „Дърво с корен 2019“. Дебелият и стар чинар е в град Гоце Делчев. Той или друг чинар в съседство, в село Годешево, или трети край Сандански са потенциалните представители на България в европейския конкурс. 3 от 10 са нашите дървета в националното допитване. Право на глас има всеки. Гласуваме до  5 ноември. Може да  подкрепите гигантите, чрез електронна поща, като през последната седмица резултатите ще бъдат скрити. А ти даде ли палец нагоре за своя фаворит? 

Ето ги и дърветата:

Бей чинар от Гоце Делчев, на улица „Иларион Макариополски“. Старото дърво още през далечната 1968 година е с изчислена възраст на около 500 години. Размерите на гиганта са – 56 метра височина и обиколка на ствола – 14 метра. Представяте ли си колко дребни ще изглеждате до него? 

Другият участник е чинар на около 400 години в село Годешево – до границата ни с Гърция. Височината му е около 25 метра, с дебелина на ствола около 4,5 – 5 метра. Интересен факт е, че в миналото са провесвали огромна люлка на един от клоните му и младите са се люлеели за здраве. Организирали са се различни събития около чинара – сватби, курбани, провеждали са се събори, борби и от всички села от околността са идвали хора.  

Третото, но не по параметри, дебело, старо дърво е източен чинар в село Джигурово, община Сандански. Той е на около 500 години и се намира в центъра на селото. Името му произхожда от  турското „джингиби“ – дяволско място. Наречено така поради тежките бури, които се разразявали на мястото. Легендата, която се носи е, че дървото е израснало на мястото на забучено от свещеник колче, към което бил завързал магаренцето си по време на богослужение в малка църква наблизо.

Останалите 7 дървета в конкурса са Скравенският дъб в град София; бук в град Габрово; чимшир в град Казанлък; черница в село Кормянско, община Севлиево; дъб в село Ново село, община Велико Търново; липа в град Търговище; черен бор – град София; бряст – село Радомирци.

Едно от общо десетте дървета ще представя България догодина в международния конкурс „Европейско дърво на годината“.

Националният конкурс е в две направления – „Дърво с корен 2019“, където може да подкрепите своя фаворит между 10 дървета, а във „Вековните дървета говорят“ измежду 3 дървета. Финалистите от благоевградска област са и в двете категории.

Виж дърветата и харесай!

Кюстендилските секвои са сред тях. Иначе през 2018 година на най-специално внимание ще се радват чуруликащият корков дъб в Португалия, древните брястове от Кабеса Буей от Испания, дъбът, наречен „Старейшината на Белгородските гори“ в Русия. Това са трите топ.

130-годишните кюстендилски секвои са класирани на осмо място в класацията „Европейско дърво на годината“. Те са събрали 11 625 гласа. За сравнение – чуруликащият дъб е събрал два пъти повече от нашите секвои.

Трите величествени секвои в местността Ючбунар, Кюстендилско, бяха българските участници тази година в конкурса „Европейско дърво на годината“. Те са на 130 години и се намират в село Богослов. Секвоите  са част от естествено оформила се гора от секвои – природен феномен. Първите семена от секвоя в България са внесени от известния лесовъд Йордан Митрев в края на 19.век.

Това са най-старите и високи секвои в страната. Имат значимо място в развитието на лесовъдството. Много хора от областта и цялата страна посещават местността, за да прегърнат дърветата и почерпят от енергията им.

ЧУДИТЕ СЕ ПРИ КОЕ ДА ОТИДЕТЕ???

(Само да напомним, че точно по този начин ГЪРМЕНСКИТЕ ЧИНАРИ се превърнаха в много популярно място, което си заслужава да се види не само на снимка)

Величествените секвои край село Богослов

3 величествени секвои се извисяват край с. Богослов, Кюстендилско. Те са част от естествено оформила се гора от секвои – природен феномен. Първите семена от секвоя в България са внесени от известния лесовъд Йордан Митрев в края на 19.век. Това са най-старите и високи секвои в страната. Имат значимо място в развитието на лесовъдството. Много хора от областта и цялата страна посещават местността, за да прегърнат дърветата и почерпят от енергията им.

Чуруликащият

“Чуруликащият” корков дъб дължи името си на звуците, които издават хилядите птици, кацащи в клоните му.
Засаден е през 1783 в Агуас де Моура и вече е бил “разсъбличан” повече от 20 пъти. Освен приноса му с материал за корковата индустрия, той има и важна роля за екосистемните услуги и борбата с изменението на климата. Със своите 234 години, “Чуруликащият” е определен за “Дърво с обществено значение” през 1988 и е регистриран в Книгата за рекордите на Гинес като “най-голямото корково дърво в света”.

Брястовете тамплиери

Седемте вековни бряста се смятат за последните представители на малки градски гори в Екстремадура. Въпреки сериозната заплаха от холандската брястова болест (заболяване, което е унищожило над 1 млн.дървета в Испания и повече от 1 млрд.по целия свят) тези дървета са успели да се съхранят. Разположени са над Храма на Богородица от Белен, който е от времето на Тамплиерите и е с голяма историческа и художествена стойност. Тази област е известна с честването на религиозното поклонничество от 1650 г.

Дъбът, наречен “Старейшината на Белгородските гори”

Този дъб расте на място, попадащо под специална екологична защита. То е паметник на природното наследство и е било свидетел на много исторически събития. Под короната му се провеждат обществени събития и празници. Особено го обичат децата. За тях дървото е символ на приятелство, добро здраве и спомен за предците им. Те организират флашмоб около него, подредени под формата на сърце, и изпращат послания за мир и доброта към всички хора на планетата.

Вижте ги и изберете, снимките са от сайта на конкурса „Европейско дърво на годината“: