Годишно на повърхността на Земята падат 40 000 тона космически прах, а за 10 дни в Банско трябва да бъдат произведени космическите 50 000 кубика сняг за второто поредно домакинство на Световната купа по сноуборд. Състезанията ще се състоят в дългия уикенд от 26 до 28 януари, като, както и през 2017-а, в първия и последния ден ще са паралелните гигантски слаломи в долната част на писта „Алберто Томба“, а между тях – на 27-и, на прилежащата 9А ще е бордъркросът.

Именно изграждането на двете трасета ще бъде епично и в него участие ще вземат 150 души. Под знамената отново е призован 101-ви алпийски полк от Смолян, който е тук за всяка Световна купа, съобщава официалният сайт на ски зоната в Банско. Рамо до рамо с военните ще трамбоват и студенти от катедрата по ски в НСА. Изграждането на пистата за бордъркрос, с чийто уникален профил без нито един завой влязохме в историята миналата година, започва на 15 януари. Със своите 330 метра, 5 секции и 4 скока – последният от които около 50 метра, тя ще глътне приблизително 40 000 кубика сняг. За разлика от 2017-а обаче, 9А сега ще е леко снишена, за да не е толкова бърза. 10 000 кубика сняг пък ще отидат за подравняването на малко повече от половин километър от „Томба“, като там работата трябва да тръгне на 19-и.

Дизайнер на трасетата отново е швейцарецът Андерс Форсел, а ръчното моделиране е поверено на Виктор Димитров, който сменя на тази позиция чеха Ян Хурка. Отговорник от страна на ФИС пак е италианецът Алберто Скиавон. При шефовете на състезанията няма промяна – рейс-директор е германецът Уве Байер, а ръководител на стартовете е Виктор Гичев, който е син на безспорния корифей в бранша Валентин Стефанов и се представи безупречно при дебюта на Банско в сноуборда миналата година. Впрочем веднага след Световната купа на Бъндеришка поляна той заминава при баща си в Пьонгчанг, за да му помага в организирането на техничните дисциплини в алпийските ски на олимпиадата. За самия Стефанов, който оглавяваше и 5-те Световни купи по ски тук, това ще са втори поредни зимни игри, след като получи суперлативи в Сочи през 2014 г., а отсега е нает и за Пекин ’22.

Връх Пирин. Едноименният връх във величествената Пирин планина. Вижда се отвсякъде, той, връх Пирин. И е достижим. Струва ни се – най-близо сме до него, когато сме ей там, горе на най-високото в прохода Предела. Но път за него има и от другата страна. От Симитли, Полето, Брежани, Сенокос… и нагоре. Нагоре към върха. Проходимо е, маркирано е. Трябва само хубаво време, подходящи обувки за планина, питателна храна в раницата и добра компания. А гледките… като навсякъде в планината, та и повече. Минавате ли през Сенокос – там ще видите и все още запазилия се от разрухата на времето хан. Точно при черквата „Св. Димитър“ е, няма как да не го видите. Навремето от там е минавал пътя. И имало много ханове, разказват старите хора. И днес има тук-там стегната къща за гости, в която може да отседнете на връщане от върха. Разберете се предварително с домакините – ще ви нагостят с каквото си пожелаете… от вкусно по-вкусно.

Там, по пътя към връх Пирин е девствената природа на планината. На територията на община Симитли са части от Националните паркове “Пирин” и “Рила”. Наличието на части от националните паркове е ресурсът за екотуристическо предлагане.

По западните склонове на Пирин се разстила и парк за защитени животински видове. Ако ви е любопитно, в Ракитна, селото преди Сенокос, е домът на лешоядите. Можете да наблюдавате този изчезващ вид в естествената му среда.