Има места, с място за различни светове. Има места, където „вървиш“ назад във времето, във времето на прародителите и усещаш чара на селския живот от романите на Вазов, на Талев… към това време вървиш, ако излезеш от СПА центъра, райската градина отпреде му и тръгнеш по прашната улица на селото. Селото е Баня. Баня, това край Разлог. С минералните извори. И историята за траките, които населявали тези земи преди векове. Заради тази история археологическите ценности бликат отвсякъде, точно като минералната вода. Има над 75 минерални изворчета. Тук водата блика отвсякъде, а от всяко изворче се вдига па́ра… топла е водата, минерална, лековита.

В селото има и къщи за гости, и достатъчно СПА-комплекси, Баня е гостоприемно за семейства с малки и пораснали деца, за млади и влюбени, за възрастни с болежки и травми, за търсещи почивка.

Тук е спокойно, а тишината… даже ти пречи понякога. Тик можеш с часове да гледаш и Рила, и Пирин съвсем отблизо. И да не можеш да им се нагледаш.

Тук ще видиш картини, досущ като нарисувани по разказите на Елин Пелин… за селската жена. Тук ще видиш и мургавите българки от село, които перат панталонките да детето и килима от кухнята на парѝлото.

Вървейки по уличките на селото ще видиш много стари, но запазени къщи, с изключително красива стара архитектура. Ще видиш нови лъснати къщи, сигурно ремонтирани и реставрирани от внуците тук, ще видиш много полусрутени стари къщи, от които животът е отдавна излязъл… те са много близо до 4-5 звездния хотел, който предлага всички удобства и глезотии за сетивата човешки.

В селото си заслужава да видиш старата Римска баня, древната Турска баня, църквата също, а заговориш ли се с някоя баба, приседнала пред къщи си и гледаща с любопитство всеки чужд, тя ще ти каже още много за селото, ще те насочи накъде можеш да хванеш, тръгнеш ли си от Баня. А веднъж стигнал до баня, взимаш със себе си топлина, която те кара пак да отидеш.

Разложкият край е една от люлките на световната цивилизация. Или поне агрументи за тази теза има музейният уредник в Разлог Илия Тантилов. И, сочейки с пръст към планината, ни разказва за фигурите и конфигурациите на Кутело 1, Кутело 2 и Бански суходол, за скалния ръб „Кончето“ и за една изгубена планина-майка на първичните арийци, за която говорят индийците. Прочетете този разказ и се загледайте във Величествена Пирин, когато сте в Разлог или в Банско, или някъде в района… може пък и вие да потвърдите тезата. А ако имате контрааргументи, минете през музея в Разлог.

Пирин е свещената планина, за която се говори в индийската и китайската митология, казва уредникът на историческия музей в Разлог Илия Тантилов. „Те са я наричали Меру, но по мое мнение е Мару, което значи планината-майка. Не случайно Пирин е била почитана и от траките като свещена планина“, допълва уредникът и продължава да развива тезата си, че все повече неща от глобалната история на цивилизациите ще започват да се концентрират в Разложко. Изглежда доста налудничаво, обаче е възможно нещата наистина да са били именно такива, предполага Тантилов и привежда редица примери от топонимията на района.

Индийците говорят за изгубената далеч на запад планина-майка на първичните арийци, откъдето им е дошло всичко. Тя е с формата на кораб и в нея има огромни скални фигури на кон, котка и куче, цитира древните предания Тантилов и уточнява, че тези животни са разположени приблизително в такава конфигурация като тези на Мадарския конник. Само че там конят е обърнат обратно, докато нашият гледа на изток, детайлизира пейзажа уредникът. Според него огромният кон, за който разказват древните индийски хроники, е в Пирин и включва Кутело 1, Кутело 2 и Бански суходол. Скалният ръб „Кончето” всъщност се явявал върха на коня. В три пирински върха пък можело да се види онова идолче, което се среща от Германия до Урал, твърди Тантилов и сочи като доказателство огромната скална грамада на Каменица. Според древните индийски хроники изгубената далеч на запад планина-майка има формата на кораб. В нея има орел и орле, бик или крава. Въпросът е да знаем кога и как да ги видим, по-точно как да завъртим тая „планина”, че да видим всички неща, описани в древните индийски предания.

Тантилов смята, циритан неотдавна от agencia.bg, че Пирин е първообразът на кораба на Ной. Така че няма защо да търсим останки от някакъв дървен кораб в Черно море, каквито призиви се чуват напоследък, а да погледнем планината Пирин, която има формата на кораб и се е забила между Струма и Места, категоричен е уредникът на историческия музей в Разлог.

Пътешественици и планинари, два нови туристически маршрута в Пирин планина маркират за новия туристически сезон от дирекцията на парк „Пирин“. Те ще преминават през резерват „Юлен”. Там са характерните алпийски и високопланински екосистеми, неповлияни от човешки дейности има и опазени редки, застрашени и ендемични дървесни, растителни и животински видове.

 От пролетта можем да поемем по нови две пътеки в красотата на величествена Пирин. Хижа „Безбог“ – връх Полежан – хижа „Демяница“ – местността Демянишка поляна – това е единият вариант. Другия с прясна маркировка е хижа „Безбог“ – Десилишки циркус – хижа „Демяница“. Все от Безбог се поема. А до там – стигането е лесно. С кола до начална станция на лифта и после около половин час приятно пътуване на седалка. Ето и подробно описание на красотите по двете нови пътеки. Толкова подробно, почти научно:

Резерват „Юлен” попада изцяло в границите на Национален парк „Пирин”.  Релефът на района има добре изразени глациални (ледникови) и периглациални форми – т.нар. „овчи гърбици”. Основната скала е гранит. В изобилие са тук обитанията на водните духове – реки, потоци, езера, реки, водопади. На територията на резервата се намират езерните групи на Василашки, Типицки, Стражишки, Полежански, Десилишки езера, както и няколко отделни езера, даващи началото на много малки реки.

Пътеката  хижа „Безбог“ – връх Полежан – хижа „Демяница“ – местността Демянишка поляна е една от двете регламентирани със заповед № РД - 618/15.09.2017 г. на министъра на околната среда и водите пътеки, които преминават през резервата „Юлен”.  

Отправната точка на маршрута е хижа „Безбог“, до която можете да достигнете пеша, следвайки зелената маркировка от Добринище, с кола, карайки първо по асфалтов, а след това и по черен път или с въжената линия от хижа „Гоце Делчев“. От хижа „Безбог“ поемаме в посока юг, покрай Безбожкото езеро. След 30 минути изкачване се отклоняваме в западна посока и започваме изкачването към превала между върховете Безбог и Полежан. Достигайки го поемаме на юг и след няколко минути пред нас се открива красива панорама към един от най-големите цуркуси в Пирин, този на Попово езеро. За върха продължаваме на запад. Полежан (2850,7 м) е четвъртият по височина в Пирин. Старото име на върха е Мангър тепе, което идва от характерните каменни плочи, които покриват голяма част от върха. При движение по тях те издават характерен звук, наподобяващ този на „мангърите” – стари турски медни монети. От върха се откриват впечатляващи гледка към околните върхове, циркуси и езера. Пътеката продължава в западна посока към връх Газей и Газейския циркус, през който продължаваме да се движим в посока север-северозапад. Тесният, но много красив газейски циркус е оформен между стръмните склонове на връх Полежан и трудно достъпните била на Стражите и Ушиците на изток и Малък Полежан и Газей – на запад. В циркуса са разположени 5 красиви езера, между които най-високото и красиво е Горното Газейско езеро (известно още с името Дамата с кока). То се намира на 2642 м н.в. и е второто по височина между пиринските езера. Водите на езерата образуват буйната и пенлива Газейска река, която следваме по пътя ни за хижа „Демяница“. Спускането е стръмно и изморително, но удовлетворението от заобикалящите ни природни красоти потиска насъбралата се умора. След хижа „Демяница“ пътеката продължава до местността Демянишка поляна, откъдето можете да тръгнете по туристическата пътека маркира със син цвят до Банско.

И ако първата пътека е известна сред опитните планинари и запалените туристи, то туристически маршрут хижа „Безбог“ – Десилишки циркус – хижа „Демяница“, ще ви разкрие малко познати дивни красоти на резерват „Юлен”.

Начална точка на маршрута отново е хижа „Безбог“. Поемайки на северозапад-запад достигаме р. Десилишка, чийто ромон ще ни съпровожда в горещите летни дни в първото изкачване от маршрута. Достигайки до границата на резервата поемаме на северозапад, следвайки малкото поточе, което изтича от Плешивото езеро. То може и да не впечатлява със своите размери, но ще бъде приятна междинна точка за почивка, преди поредното голямо изкачване към превала между върховете Каймакчал и Голяма Стража. След изкачването следва голямо спускане към хижа „Демяница“ – нашата крайна точка. Маршрутът предлага близки панорамни гледки към върховете Безбожка тумба, Безбог, Десилица, Голяма стража и Каймакчал. Ще можете да се насладите на гледка към Василашки циркус, връх Тодорка и стърчащите зад тях мраморни Пирински гиганти върховете Вихрен и Кутело.

И двата маршрута изискват добра  подготовка, подходящо планинско оборудване и добро физическо състояние. Важно е да знаете, че при преминаването на тези маршрути е необходимо да спазвате някои основни правила, при движение в резерват.

• · Не се отклонявайте и не навлизайте в резервата
• · Не замърсявайте с битови и други отпадъци
• · Забранено е паленето на огън и бивакуването
• · Забранено е брането, събирането, отрязването, изкореняването или по друг начин на увреждането на екземпляри от растителни видове
• · Забранено е убиването, улавянето, преследването, обезпокояването или по друг начин на увреждането на екземпляри от животински видове.