Гърлото на дявола е може би най-страшното място на света и никой не би искал да попадне в него. По-различен е случаят с българската пещера Дяволското гърло! И все пак не падай във водите на подземната й река! Оттам излизане няма!

Една от малкото пещери, която не блести с изящни образувания. Тя впечатлява със своята тайнственост, самото й име е провокиращо и интересно. Дяволското гърло. Наречена е така, защото входът на пещерата наподобява дяволска глава, а в гърлото й се излива огромен водопад. Още преди да си влезнал в нея се досещаш, че тази пещера е различна и със сигурност ще я запомниш, ще остане в съзнанието ти. Дължината й е около 1 км., но туристическата обиколка е около 350 метра.  Пещерата впечатлява и с най-високия подземен водопад на Балканския полуостров, цели 42 м.

Дяволското гърло е пропастна пещера, формирала се вследствие на пропадане на земни пластове. Пещерата се е оформила от река, която се вижда както отвън на входа на пещерата, така и в самата пещера. Интересен факт е, че нищо, което се пусне във водите на Дяволското гърло, не се показва от изхода на пещерата. В дъното на Дяволското гърло тече река, която напуска пещерата по странен начин. Всяка пещерна река все някога напуска пещерата и излиза някъде. Така е и с реката в Дяволското гърло. Тя извира на около 250 метра от другата страна на пещерата. Дотук няма нищо необичайно, докато учените не решили да тестват за колко време водата изминава това разстояние от 250 метра. Според техните изчисления на база скоростта на водата и разстоянието, сметнали, че водата би трябвало да се покаже от другата страна на пещерата след няколко минути – около 5-10. Те пуснали цветни маркери във течащата река и започнали да засичат времето, за което маркерът ще измине тези 250 метра до другата страна на пещерата. Предвиденото от учените време, обаче се оказало меко казано неточно. Маркерът излязъл на повърхността след цели 2 часа. Правени са множество опити и експерименти с дървесни трупи, с цветни маркери и  други предмети, но те просто изчезват безследно в подземната река и още повече разпалват любопитството.

Едната теория е, че след като навлезе под земята, реката започва да следва цели системи от подземни реки, които са дълги километри.

Другата теория е, че под огромната зала има друга, която е пълна с вода. И каквото попадне там, остава за винаги.

Залата, в която водите на реката се изливат и формират най-високия подземен водопад е Бучащата зала. Залата е огромна. Основната част от пещерата е заета именно от тази огромна зала. Дължината на залатра е 110 метра е дължината на залата, а на височина достига 48 метра и 46 широчината. 

В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 м., през която се достига до основата на водното течение. А, за да излезнеш на повърхността, трябва да изкачиш  301 стъпала нагоре, покрай подземния водопад.

Дяволското гърло се намира в Западните Родопи на около 17 км. от град Девин.

А пътьом към Дяволското гърло ще се наложи да минеш през Триградското ждрело, което само по себе си също е природен феномен, който си заслужава да се види. Двата феномена заедно оформят 88-ия Национален туристически обект на България.

Самото име подсказва, че те са чудни… и наистина е така. Чудните мостове или известни също с името Скалните мостове. Скалният феномен, който те пренася в друга реалност – като в приказка е. Толкова е красиво, че чак ти се струва нереално, но пред природата нищо не може да се изправи.

Чудните мостове са огромни – заставаш пред тях и се чудиш: „как е възможно природата да създаде такъв шедьовър?“. Облите им форми те завладяват и отново си задаваш въпроса: „как е възможно природата да създаде такъв шедьовър?“. Продължаваш към следващото скално образувание с надеждата да ти стане малко по-ясно как са се образували чудните мостове. Но в крайна сметка не това е най-важното! Нали са тук… нека им се полюбуваме, без да си задаваме ненужни въпроси! Разходи се, подишай кристално чистия въздух на 1450 метра над морското равнище в Западните Родопи. Не си задавай въпроси, а се опитай да попиеш максимално от положителната и чудата енергия, която витае там.

Мостовете представлявали пещера в миналото. С течение на времето и в следствие на рушащата се пещера от речни води се образували величествени мостове, които радват посетителите до днес.

Местността около двата моста също е невероятна, защото наоколо всичко е във вековни дървета. Ако отидеш през летните или пролетните месеци всичко е в зеленина.

Скалният феномен се намира в Западните Родопи, на около 80 км. от Пловдив.

А как се стига до Чудните мостове? До местността има асфалтов път, който след отклонението си от пътя за село Забърдо е на около 8 километра. Тази част от пътя е стръмен, на места подкопан и две коли трудно се разминават, но не е и невъзможно. Има и указателни табели от село Забърдо, по които лесно ще се ориентирате.

Ако душата на село Орцево са Родопите с прекрасен изглед към Пирин, то неговото сърце е човекът, който поддържа живота там – Муса Гюлин. Известен със своята гостоприемност и доброта, той не се уморява да посреща гости и да превръща това магическо място в дом за всеки посетител.

В селцето най-вероятно ще ви посрещне Муса, ако не – потърсете го! Той е един от дейните хора там, който ще ви нагости подобаващо с вкусна домашна храна, ще ви разкаже интересните легенди за селото около лагерния огън, и ще ви покаже тайни местенца, които определено си заслужава да се видят!

Вариантите за отсядане в село Орцево са няколко, но ако сте решили да го посетите през по-топлите дни от годината горещо препоръчваме палатковия лагер на Муса. Срещу скромно заплащане ще получите палатка и съответните условия за ползването й – обширна, заградена поляна с мека тревичка, беседка в лагера и фургон със санитарен възел. Какво повече му трябва на един ентусиаст? Чистият въздух, който предлага селцето в комбинация с уникалното местоположение откриват пред посетителите живописна гледка на Пирин планина.

Няколко са и начините, по които може да се стигне до Орцево – с кола, теснолинейка, колело и пеша. За най-нетърпеливите има асфалтов път, който се отделя от шосето Юндола – Разлог при село Краище. Ако минете през селата Лютово и Бабяк, значи сте в правилна посока. За любителите на разходките в природата препоръчваме теснолинейката до гара Аврамово, която е най-високата ЖП гара на Балканите. Оттам с колело или пеш поемате по черния път, водещ до връх Велийца. Маршрутът е около 15 километра и при ясно време ще можете да се насладите на източните склонове на Рила.

Китното селце е едно от най-високите населени места не само в България, а и на Балканите. То се намира в Западните Родопи и повечето къщи са на около 1500 метра надморска височина, но някои от тях са дори на над 1600 метра.

Посетете го, заслужава си!