Връх Пирин. Едноименният връх във величествената Пирин планина. Вижда се отвсякъде, той, връх Пирин. И е достижим. Струва ни се – най-близо сме до него, когато сме ей там, горе на най-високото в прохода Предела. Но път за него има и от другата страна. От Симитли, Полето, Брежани, Сенокос… и нагоре. Нагоре към върха. Проходимо е, маркирано е. Трябва само хубаво време, подходящи обувки за планина, питателна храна в раницата и добра компания. А гледките… като навсякъде в планината, та и повече. Минавате ли през Сенокос – там ще видите и все още запазилия се от разрухата на времето хан. Точно при черквата „Св. Димитър“ е, няма как да не го видите. Навремето от там е минавал пътя. И имало много ханове, разказват старите хора. И днес има тук-там стегната къща за гости, в която може да отседнете на връщане от върха. Разберете се предварително с домакините – ще ви нагостят с каквото си пожелаете… от вкусно по-вкусно.

Там, по пътя към връх Пирин е девствената природа на планината. На територията на община Симитли са части от Националните паркове “Пирин” и “Рила”. Наличието на части от националните паркове е ресурсът за екотуристическо предлагане.

По западните склонове на Пирин се разстила и парк за защитени животински видове. Ако ви е любопитно, в Ракитна, селото преди Сенокос, е домът на лешоядите. Можете да наблюдавате този изчезващ вид в естествената му среда.

Причудливите скалисти форми, достигащи до 100 мерта височина са подредени като венец. Скалната композиция край село Брестово е сред геоложките феномени на България. Скалният венец „Коматиница” е определен като обект с национално значение. Освен естетическа стойност, Коматинските скали имат и изследователска стойност, предвид местоположението им в типовата местност на Коматинската и Сухострелската свита.

Природният феномен все още не се радва на особена популярност. Но община Симитли има план за маркиране на екопътека към Коматинските скали, за влакче-атракцион по пътя към Коматинициа, за чертаене на трасе за планински туризъм, за което природата и инфраструктурата дават всички предпоставки.

Кога е подходящо да отидете там? Винаги! Стига времето навън да ви харесва. Подходяща кола е джипът, хванете отбивката за Симитли от главния път Е-79, минете през града, след пазара отбийте в дясно, излизате от града и продължавате само направо. 5-6 киломерта е асфалтов път, след това са около 20 километра черен, но проходим път. Води точно при скалния ансамбъл Коматиница.

До Коматинските скали води и пътят през селата Крупник, Полена, Сушица. Този е с повече асфалт - чак до 4 километра преди скалите. По пътя със сигурност, минавайки през селата, някои почти безлюдни, ще видите надпис „Къща за гости“. Отбийте се. Ще усетите духа на миналото.