Една чудна местност в полите на Пирин, на днешния град Банско пази много интересна история за населяването на района още от времето на…траките. От недрата на „Св. Никола“ над Банско „извират“ все по- и по-интересни неща, които разкази за живота в района още от втори век. Населяването на днешно Банско още от II-ри век от заможни и знатни люде е доказано научно с хипотезата от голямото откритие през лятото на 2017-та година – плоча, пречупена на четири парчета. Археологическата находка е открита на 1095,8 м надморска височина в Северен Пирин от ръководителят на археологическите проучвания Владимир Баряков, заедно ученици и студенти, които заедно вече 11 години стъпка по стъпка разкриват древните потайности в местността „Св. Никола“.

Голямата находка, добре запазена керамична подова настилка в помещение, е открита на 3 метра дълбочина. На една от плочите, пречупена на четири, са забелязани латински курсивни букви, разчетени като PAIB. Ето какво казват учените за историята на Банско:

Съвсем наскоро един най-добрите български епиграфи – Николай Шаранков, е потвърдил научното заключение, че това е съкратено изписване на тракийското лично име Пайбес - PAIB(es) (б.а. – в античните текстове имената винаги са без последната буква). Интересно е, че Пайбес е рядко срещано име, характерно за югозападна Тракия и специално за долините на Струма и Места. Аналогични надписи са открити в Мелник, Серес, Амфиполис, Кавала, Драма, и Никополис ад Нестум до Гърмен и всички те са датирани II – III век, което означава, че и плочата на Св. Никола е от същия период. Друго доказателство в полза на тезата е това, че артефактът е изровен под слой, свидетелстващ за пожар, който е установено, че е от IV в.

Баряков допуска, цитиран от Банско утре, че вариантите са три – името може да е на майстора керамик, на ктитор или на собственика на дома. А която и от версиите да се приеме за вярна, не се променя изключително стойностният факт, че разкритото селище е населявано столетия и хората в нега са били заможни и проспериращи.

Находката от лятото на 2017-а е изключително ценна и защото оборва мненията на някои скептици, които досега твърдяха, че на обекта изникват римски охраняеми пътни станции за преход на войските от север на юг през Пирин и се потвърждава фактът, че тук е живяло уседнало местно тракийско население.

Припомняме, че артефактите, които буквално извират година след година на Св. Никола, датират улегнал живот от първите векове на новата ера – II – III, чак до ХVІІ, а много от материалите навеждат на една много по-далечна епоха – къснобронзовата и ранножелязната, което е краят на трето – второ хилядолетие преди Христа. Най-древният предмет, намерен тук, е бронзова фигурка, която е типично тракийско изкуство.